лицемер
Когато се събудиш сам,
а в очите ти има сълзи,
когато знаеш, че си чист и прям,
а плачеш, преди да отвориш очи.
Невинен, но виновен
в мислите ми бледи
и нежен, но жесток
във спомени горещи,
и смях, и плач в пиесата ни тъжна,
играеш ролята на лицемер.
Когато разбереш, че лъган бил си ти
и чист и прям останал си докрай
... но сам,
че плакал си по цели нощи, дни
за някой, който никога си нямал.
Под маската красива те чака пак лъжа.
И няма и следа и спомен от капчица вина.
© Роси Стефанова All rights reserved.
