Налага се да шепнем тихо,
защото ангелите плачат.
Днес модерно е добрите
с венец от тръни да се влачат.
На почит днес е канибала,
човек човека да разкъса!
Историята отдавна е разбрала,
че паметта е твърде къса!
Мъката подменяхме с ярост!
Шепота превърнахме в крясък!
Срутихме моралната си зрялост...
- сякаш е била от пясък!
© Kris Lubomirova All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
