Често се взирам в масата
и често се питам "Защо?".
Ти често посягаш към чашата...
Не ти ли стига наш'то гнездо?!
В очите ти крещи пиянството,
в гърдите ти робува топлина...
И сякаш чувствата ти са отминали
и са се превърнали в на алкохола светлина...
Виж ме! Аз все още съм старата,
аз все още живея за теб...
И макар да не виждаш лицето ми в чашата,
аз съм там... Близо. До теб!
© Надя Стоянова All rights reserved.