Mar 23, 2007, 6:58 PM

Лицето На Любовта

  Poetry
1.5K 0 6

Самотен и пуст е денят  ти,
а моят е сън и очакване.
Омраза и ярост си ти,
а в теб аз търся спасение.
Ти цялата си изтъкана от реалност,
а аз, изгубя ли мечтите си, съм мъртъв.
В очите ти съм жалък. Несъмнено.

Очите ти куршуми са за мене,
а моите покорно милост просят.
Блестиш със лицемерна суета,
а аз съм просто сянката в нощта ти.
Ти не познаваш любовта,
изгнанник стар за теб съм аз...
Да. Светът ни пълен е със слепота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...