May 3, 2020, 10:33 AM  

Лилит съм и Ева - помнете това!

  Poetry » Other
976 3 2

Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.

Когато си тръгна - разкъсвам баналните,
неистински приказки - нови кова.
Захвърлих отдавна пантофките - балните,
случайно ли? В нечия празна глава.

И сред простотията - смърт за нахалните,
все пак съм орлица - мухи не ловя.
Вълчица съм, вещица - там - в изначалното...
Лилит съм и Ева - помнете това!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...