May 10, 2009, 6:06 PM

Линет дьо Шарми (из Цикль)

1.1K 0 16

За нея знаят даже в Авиньон -
ефирна, млада, истински бонбон,
със кожа бяла, като порцелан,
изискан маниер, акцент, сопран,
и всичко, що кръвта го синя иска,
тя светлина и свежест редом плиска.

Изящно и трептящо френско «ер»
гарнира със заучен маниер,
и с лек финес тя раменца раздрусва
и пак нацупва долната си устна.

Мосю Ришар е гений всепризнат -
учител по пиано в този град,
той титлата на доктор защитава
и на Линет пиано преподава,
и я гълчи, щом пръстите обърка,
но тази хубост просто го побърква,
забравя и за титла, и за срам,
и щом я види, се облива в плам
и изчервява чак до пардесю.

- Но, моля Ви, какво Ви е, мосю,
Вий може би сте вдигнали кръвнò,
лицето Ви - червено е и то,
ах, полегнете тук, ще Ви завия,
и даже мога да Ви поразтрия.

При мисълта за нейните ръце,
мосю Ришар се втресе от сърце,
и почна вече той да прибледнява
и в пресекулки да се обяснява,
как всяка вечер тайно я следи
през светнали прозорци и асми,
и как би искал в тази тъмна доба
да е художник, а пък тя по роба
да му позира тъй под светлина,
но както гледал, паднал от асма.

- За бога, Вие имате деца,
аз вярно съм красива,
не - прекрасна,
но мога тъй ужасно да Ви фрасна
един юмрук в нахалния Ви нос,
или да Ви изпратя гол и бос
да ходите по улицата кална.

- Ах, колко сте ядосана,
фатално,
би бùло доктор с мойто потекло,
да ходи вънка бос, без облекло,
да се задиря всякой тук гарсон
със най-добрия даскал в Соасон.

- Не ме вълнува, аз брои до три,
обирайте си тез партитурù,
и крак Ви да не стъпва във Шато.

- Но, моля Ви, не тръгвайте със зло,
аз само тайно си за Вас мечтал,
дори във мисълта не обладал,
а Вие викате за сто кози,
та всеки мъж подире Ви пръхти
и мисли как във рошави храстù
да Ви примами и ощастливи.

- Мосю Ришар, да нямах аз очи,
и тези изчервените уши,
по дяволите, да не бяха мои,
та що за ужас дните ми споходи,
да не покажа и краче навън,
надявам се това да беше сън,
защото всяка вечер аз сънува,
че дрехите си хвърля и лудува
във близкото поточе в натюрел,
не е типично за една мамзел,
гарсон ме в храсти тайно наблюдава,
о, боже мой, това не бил гарсон,
и то не било сън, аз – лунатичка!!! -
и всяка вечер ходила самичка,
ах, не, не мога, туй е срамота,
ще поприпадна, дайте ми ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гран мерси, мамзел МимИ )
  • ох, съжалявам, не исках да Ви плаша )

    шегувам се, благодаря Вени
  • оценено е то, ма Белль, само че тук са най-смелите )))))))
  • хаха Тани, с тая реплика ме подсети за Джанис от "Приятели" ))))

  • О, Боже мой

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....