Когато
хладен вятър светлината изгаси
и лепнещ вакуум
звуците засмуква,
когато въздуха около мен
почне мракът
мудно да нахапва,
когато очи
в зъзнещата пустота затворя,
тогава
в мислите си
викам теб
и ти
взривяваш тъмнината в миг,
а тишината
в копнеж
сияйно започва да звучи.
Тогава
усещам аромат -
ухание на цъфнали липи
и на
милувка.
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
