Липса
Липса
Тишината тежко се промъква,
мрак притиска моите очи
и в съня ми пак така се вмъква
твоят образ, сгряван от лъчи.
Безпощадно нежен, палав и тревожен,
безнадеждно влюбен, заслепен почти,
уж изгубил вяра, а по своему набожен
в спомени живеещ, а потънал във мечти.
Уж до мен си, а така ми липсваш,
че от болка искам да крещя,
уж в живота ми все повече се вписваш,
а страхът отново в мене пропищя.
И скова ме зловещият му писък,
помрачил на любовта звездата
и грехът ми пак изглежда низък,
и обгръща ме всесилна самотата.
© Виктория All rights reserved.
