***
Смали се любовта – солена капка,
попаднала в очите ми – сълза е.
С теб времето бе скъпо. И за кратко.
Уж време е, а всъщност май е заем.
Аз заеми не вземам, а пък трябва
и лихви на невзетото да връщам.
И две плюс две, май, четири не прави.
И четири стени не правят къща.
Откакто теб те няма, рухна всичко.
Една преграда – болка – помежду ни.
Сърцето ми се сви между кавички,
от стиховете липсват цели думи.
Гласът ми стана зов за твоя ласка
но да го чуеш тъй и не поиска.
Луната губи целия си блясък.
Небето се смали. И стана ниско.
Тук любовта бе болна. И си тръгна.
Уж беше дар, а всъщност май бе заем.
Уж нежност бе, а сякаш впити тръни
в сърцето ми. Уж – радост, а сълза е.
© Деница Гарелова All rights reserved.
