Липса
Липсва ми - морето, топлите вълни,
когато не бях над езерото,
което всеки ден кърви.
Липсват ми - крилата неотрязани,
когато оковите не тежаха
и не бяха на моите ръце прерязани.
Липсва ми - зелената ливада,
когато съществуваше тишината
и не бях безчестно наругана.
Липсва ми - щастието, любовта, забавата,
а сега усещам само омразата,
по-близко е - краят,
време е да бъда наказана,
не от кой да е,
а от моята ръка прерязана.
Липсваш ми ти - детето с маската...
Къде отиде, душо моя?
Не изтърпя май побоя.
Отново...
Свличам се, загивам,
но прелестна е - тишината,
в която аз бавно умирам.
© Теодора Компанска All rights reserved.
