Липса. Нужда. Празнота.

lauryn_ (Симона)
63 181

May 5, 2009, 10:14 PM

Poetry » Love

756 0 2

107 дни откакто станах сянка.

107 нощи сълзи идват вместо сън.

Самотата стана ми по мярка

и пак тъжно заваля навън.

Съзнанието ми заспа тогава,

когато ти без обяснение избяга.

Лунен лъч спомени отвява

и мириса на люляк пак довява.

Поредна утрин будя се без смисъл

и забравила, че теб те няма вече,

минава ми красива мисъл,

но отлита бързо и болезнено далече.

Прости, ако съм можела тогава

с устни, думи да те задържа.

Лудост е, умът ми ме предава,

болка е, и дълго ще ранява.

Please sign in with your account so you can comment and vote.