Липсата ми
Отварям очи сутринта, ти още спиш...
Гушнал си ме и ми мъркаш...
Внимателно се измъквам от прегръдките ти,
а ти гушкаш възглавницата... запълвайки липсата ми...
Не отваряш очи, но тайно знаеш, че ме няма...
Опитваш се да заблудиш себе си, но не става...
Тайно се надяваш, че съм станала за да напиша на
огледалото с червило, че те обичам...
но в главата ти се промъква коварно мисълта,
че не използвам червило...
Въпреки това продължаваш да вярваш, че ще се
върна в прегръдките ти... може би с чаша кафе и закуска...
но аз отново пропускам!
Липсата ми започва да те задушава, защо не се връщам, се чудиш отново, какво си направил за да избягам отново?...
Започваш да се давиш, осъзнаваш че си ме загубил,
дадох ти напразни надежди след тази страхотна нощ...
Казах ти, че накрая ти ще страдаш... Помниш ли, мили?
Наричай ме кучка колкото щеш... до болка познато ми е...
но сам си яж надробеното!
Гушнал си ме и ми мъркаш...
Внимателно се измъквам от прегръдките ти,
а ти гушкаш възглавницата... запълвайки липсата ми...
Не отваряш очи, но тайно знаеш, че ме няма...
Опитваш се да заблудиш себе си, но не става...
Тайно се надяваш, че съм станала за да напиша на
огледалото с червило, че те обичам...
но в главата ти се промъква коварно мисълта,
че не използвам червило...
Въпреки това продължаваш да вярваш, че ще се
върна в прегръдките ти... може би с чаша кафе и закуска...
но аз отново пропускам!
Липсата ми започва да те задушава, защо не се връщам, се чудиш отново, какво си направил за да избягам отново?...
Започваш да се давиш, осъзнаваш че си ме загубил,
дадох ти напразни надежди след тази страхотна нощ...
Казах ти, че накрая ти ще страдаш... Помниш ли, мили?
Наричай ме кучка колкото щеш... до болка познато ми е...
но сам си яж надробеното!
© Мелиса All rights reserved.
