Feb 16, 2010, 8:26 PM

Липсваш...

  Poetry » Other
1.8K 0 0

Липсва ли ти гласът ми, че звъниш от непознати номера?

Липсва ли ти звукът ми, когато казвам: “Моля?”.

Липсвам ли ти аз като жена, а не като любовница?

Усещам, че ти липсвам по начина, по който казваш: “Кой е?”. 

Усещам, че ти липсвам по въздишката, преди да затвориш.

И ти ми липсваш, но нямам смелост да го кажа, дори на себе си.

Липсваш ми, а не зная как да го покажа,

как да не те изгубя повече, отколкото сега.


Липсваш ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...