16.02.2010 г., 20:26

Липсваш...

1.8K 0 0

Липсва ли ти гласът ми, че звъниш от непознати номера?

Липсва ли ти звукът ми, когато казвам: “Моля?”.

Липсвам ли ти аз като жена, а не като любовница?

Усещам, че ти липсвам по начина, по който казваш: “Кой е?”. 

Усещам, че ти липсвам по въздишката, преди да затвориш.

И ти ми липсваш, но нямам смелост да го кажа, дори на себе си.

Липсваш ми, а не зная как да го покажа,

как да не те изгубя повече, отколкото сега.


Липсваш ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...