Липсваш ми
Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове,
отлитат.
Календарът не брои
отдавна
дните.
Следите ни по улиците
в прах
се скитат.
© Петя Маркова All rights reserved.
Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове,
отлитат.
Календарът не брои
отдавна
дните.
Следите ни по улиците
в прах
се скитат.
© Петя Маркова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...