Само ме чакай!
Липсваш ми, липсваш ми, липсваш , далече,
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо –
нишки сълзите в гласа ти втъкават.
После се сепваш : Бъдете щастливи!
Ние добре сме. И живи, и здрави.
Гълтам и гълтам – тъгата на буци,
но се усмихвам. Уж нова година.
Питаш за котките – те са ти внуци.
Знам, че "усмивката" няма да мине.
Тихо е, тихо е – Скайпът затворен.
Емотиконче усмихва се в мрака.
Рязко изтръгвам тъгата – от корен.
Мамо, обичам те... Само ме чакай!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
