Липсваш ми...
Аз продължих, но някак насила.
Липсваш ми, въпреки че ме нарани.
Болката дълбоко в сърцето съм скрила,
но любовта си не мога да скрия, уви...
Толкова много въпроси без отговор,
така безмилостно изгарят ме спомени,
толкова много неизказани истини,
толкова много сълзи неотронени...
Хаоса доведе ти във света ми!
Дари ми своята любов с лекота
и също така от мене отне я...
Дали поне истинска е била?
И тази вечер, отново сама,
пиша без всякакъв смисъл и цел...
Отчаян опит да си помогна,
да освободя сърцето, което ти си превзел!
Поредна цигара догаря в ръката,
а щастието някъде сред дима се е скрило...
И боря се със тези прищевки на съдбата,
която отнема ми всичко най-мило!
И мислите ми отново при теб водят ме -
там, където някога бях желана...
Там, където истински чуствах те
и където част от мен остана...
Толкова трудно е сълзите да спирам -
всяка следа по лицето оставя.
И така измарят ме тези усилия
да лъжа себе си, че ще те забравя!
Посветено на Сърцето ми...
Липсваш ми, въпреки че ме нарани.
Болката дълбоко в сърцето съм скрила,
но любовта си не мога да скрия, уви...
Толкова много въпроси без отговор,
така безмилостно изгарят ме спомени,
толкова много неизказани истини,
толкова много сълзи неотронени...
Хаоса доведе ти във света ми!
Дари ми своята любов с лекота
и също така от мене отне я...
Дали поне истинска е била?
И тази вечер, отново сама,
пиша без всякакъв смисъл и цел...
Отчаян опит да си помогна,
да освободя сърцето, което ти си превзел!
Поредна цигара догаря в ръката,
а щастието някъде сред дима се е скрило...
И боря се със тези прищевки на съдбата,
която отнема ми всичко най-мило!
И мислите ми отново при теб водят ме -
там, където някога бях желана...
Там, където истински чуствах те
и където част от мен остана...
Толкова трудно е сълзите да спирам -
всяка следа по лицето оставя.
И така измарят ме тези усилия
да лъжа себе си, че ще те забравя!
Посветено на Сърцето ми...
© Нина Павозова All rights reserved.
