Dec 19, 2015, 8:05 PM  

Липсваш ми

  Poetry
1.1K 0 0

Липсваш ми като дихание.

Като лист отлитащ от дървото си.

Като вълна откъсната от дълбините си.

Като старец копнеещ младините си.

 

Липсваш ми като страдание.

Като росата в пролетните утрини.

Като дъжда в есенните сутрини.

Като Венера в слънчевите изгреви.

 

Липсваш ми като обещание.

Като въздишката след всяко изпитание.

Като надеждата във всяко съзерцание.

Като вярата във всяко упование.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...