Липсваш ми...
и плача нощем тайно
за теб, за любовта,
за отминалата ни съдба.
Липсваш ми...
дори когато си при мене,
когато ме прегръщаш
и нежно ме целуваш.
Липсваш ми...
но не липсвам ти и аз, нали?
Защото сърцето ти далече е сега,
далече... там, при другата жена.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Може би утре те очакват
прекрасни неща. С много обич.