Лисицата и кучето
Рик беше смело куче
сред селската охрана,
когато злополучно
се срещна със Лисана!
Както се оглеждаше
той в цъфналите клони
и силите зареждаше
със пролетни хормони,
отсреща в храсталака
яви му се лисица!
До него спря, заплака -
същинска мъченица!
Тя бе красива, млада
и с цвете сред косата!
Призна, че доста страда
от мъки под ребрата!
Поиска да я метне
със болката... на гръб!
Да я носи километър
до стар, изсъхнал дъб,
където да приседнат
край бистрата река!
Доволни да си легнат
сред тучната трева!
Наивно, Рик послуша
горската кралица,
макар и равнодушен
към тази хубавица.
Посегна тривиално
към Рижавия цвят
и обрече се вербално
със подпис и печат!
Но чак тогава схвана,
че нещо не е в ред -
Лисана го подхвана
хитро... занапред.
Тя бързичко го вкара
в Лисичия си път,
с объркана представа
за своя Райски кът!
Започна да го ползва
в различните си схеми,
умело да използва
природните си гени.
Така... Рик стана куче -
среднощен помияр
да хапе се отучи,
за кражби стана цар!
Той почна да се скита
из селските овошки,
без никого да пита,
крадеше сам кокошки.
Забравил как се казва,
в миг нрава си смени,
започна да наказва
овце... свине... кози...
Но не всичко бе ужасно
с лисицата в гората,
тя готвеше прекрасно -
наслада за червата.
Веднъж реши да прави
петленце - фрикасе
и прати Рик да щави
най-близкото селце.
Той скочи над стобора
на първата кошарка,
но там го срещна Нора -
Кавказката овчарка!
Тя бе... небесно сива
и с хубава прическа,
разгонена и дива...
и Рик обзе го треска!
Той бе тотално шашнат
от Пролетния зов -
по Нора се прехласна
изпълнен със любов!
И с нея Рик сполучи
със гени и сърце,
пак стана умно куче
сред хората с овце.
Пък хитрата Лисана
в лисичия си кът,
след тази “тежка” рана
се хвърли на Вълкът!
Излъга го фриволно
да я носи с болен гръб,
щастлива и доволна
по житейския си път!
Юри
Йовев
Август 2019 г
© Yuri Yovev All rights reserved.
