Лист
И ето, пак при теб се спирам,
мой верен и покорен лист.
И мислите пред тебе си изливам,
за да видя как оставаш чист.
Изцапах те с мастило бледо,
а аз свалих от мене тежестта.
Непокорна бях
и след това самотна,
искрена
и пак последва самота.
Вглъбена в себе си открих обаче,
че самотата я рисувам аз.
И ето пак при теб се спирам -
да те изцапам пак с безмислени слова,
за да изтрия самотата
и да заспя с отпусната глава.
Но някакси, повярвай ми,
не става леко,
като пиша на безбройните листа -
събуждам се,
ограбена в съня си
и питам се ''Коя съм аз?''
Опитвам се,
наистина,
повярвай,
опитах се да бъда нежна и добра,
но как, кажи ми, да избягам,
от вътрешната самота?
© Оксана Василева All rights reserved.
