Лист - Жена - Писец
Трепери, целият замрял,
бял лист, в ръцете сгушен.
Жена го стреля със очи,
а той стои бездушен.
В писеца пак мастило ври...
от мисъл в длан живее.
"Почакай, няма да боли!" -
отдавна той копнее.
В допир пръска се с искри -
експлозия от думи.
От пантеон на тайните мечти
изплува океян от рими!
Сега помпозен и нашарен лист,
рисуван с лайтмотиви,
не ще забрави спомена еклив,
написан с букви сини!
. . .
Писецът - кротък антураж,
остава бездиханен.
Изпял е своя апокриф,
заспал в шкафа хладен.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
!
