Лист, молив и гума.
Вкусът от казаното някак си... горчи
Но по е вкусен от на премълчаното.
Във ледено студените води
опора някаква е... на предателите рамото.
Дори когато вътре в мен гори
пожарът на Любов така голяма,
ще бъде невъзможно да боли...
не мога да те имам, щом те няма!
Привлечено като стомана от магнит
роди се чувството на празнотата помежду ни...
Потъна твоя лик във облаците скрит...
Обичам те – написа дума подир дума.
А после, върху мене – лист протрит
изтри написаното с грапавата гума.
© Ангел Милев All rights reserved.
