Sep 30, 2011, 4:23 PM

Листа от роза

  Poetry » Other
805 0 14

До кофите с боклук, сред локва кал,
в преспапие захвърлено от някой,
застинали в прозрачния кристал
листа от роза никого не чакат.

Капризна суета е сътворила
ненужна вещ от крехкия живот.
Не срещат пеперуди, пчелно пило
не хранят вече. Върху нечий плот

захвърлени навярно са стояли
без слънце, вятър или топъл дъжд,
а сетне, вероятно остаряли
са станали излишни изведнъж.

Така в боклука дните им безгрижни,
сега завършват. Гледайки към тях
заключени в стъклото неподвижни
принесени във жертва ги видях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...