Листопадна
 

Беше листопадна, в  минала есен,
а носеше още лято и слънце в очите.
Да гори тъмната буря от дните
и остави следа, пъстролиста-в душите!

Имаше още грозд - узрял по лозата.
А тя, попривела глава ронеше листи
и слагаш грозд, подир грозд, 
подреждаше тихо своите мисли.

Пъстро редеше щастливото време
и правеше вино, да сгрява
листопада през хладното... 
И любовта истинска - да остава!

Този сезон листопаден,
така през октомври раздуха! 
Всички сезони седяха пред него
и взеха мъдра житейска поука.

Което е свършило, така е било!
И всичко е в своето време.
Листопадно минава всяка любов,
която минава - само да вземе!