Лицемерът
Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки,
с усмивка фалшива и с нож зад гърба.
Говори за доброто, за светли посоки,
а в душата му като сянка тлее завистта.
С маска на рицар смел срещу злото
нахлува неканен – „праведник“ чист.
С лекота̀ се разплаква и сълза̀ в окото
току виж заблестяла – бисер фалшив!
Лицемерът няма морални прегради.
Той не крещи, той шепне красиво.
Не с мисли свои, а с чужди цитати
липсите свои „авторитетно“ прикрива!
Преди ръка „приятелски“ да подаде,
той вече си е взел… Или ще вземе.
Защото лицемерието и алчността са две
страни от цялото, познато като злонамерен!
Плаши с възмездие. (но… нямало Бог!)
Предизвиква го смело. Погрешна стъпка!
То винаги идва, за добро или зло.
И правдиво разплаща! Рано или късно!
© Даниела Виткова All rights reserved. ✍️ No AI Used
