Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш,
смееш се и плачеш и подготвяш за мига,
и така сияйна, бяла, крехка,
стъпил здраво на брега,
гледаш - отпътува бавно и полека,
по течението, а напред е буйната вода.
И сълзите стичат се защото,
Нямаш сила над това,
да избираш курс, посока, време
да закриляш я в беда.
Има ли във тоз живот прекрасен ,
нещо по-щастливо от това,
малка, бяла лодка да направиш,
и да вдъхнеш ѝ живот, кураж ?
За борбата със вълните,
отпътува тя, без екипаж.
И застанал на брега, безсилен,
а на хоризонта избледнява,
скрива се като последен залез,
и остава да тъгуваш само , но мечтаеш,
да открие светлина на фар далечен,
да открие красотата на света!
© Любомир Поповски All rights reserved.