Има ли във тоз живот прекрасен,

нещо по-щастливо от това,

малка бяла лодка да направиш,

и да пуснеш по вода?

Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш,

смееш се и плачеш и подготвяш за мига,

и така сияйна, бяла, крехка,

стъпил здраво на брега,

гледаш - отпътува бавно и полека,

по течението, а напред е буйната вода.

И сълзите стичат се защото,

Нямаш сила над това, 

да избираш курс, посока, време

да закриляш я в беда.

Има ли във тоз живот прекрасен ,

нещо по-щастливо от това, 

малка, бяла лодка да направиш,

и да вдъхнеш ѝ живот, кураж ?

За борбата със вълните, 

отпътува тя, без екипаж.

И застанал на брега, безсилен, 

а на хоризонта избледнява,

скрива се като последен залез, 

и остава да тъгуваш само , но мечтаеш,

да открие светлина на фар далечен, 

да открие красотата на света!