Лодка на брега
Лодка на брега
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
.................................................
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
М. Ю. Лермонтов
Там, дето небето
целува морето
и сутрин го пали в пожар,
сред утринни пари
безмълвни рибари
раздипляха морския дар.
А лодката скрито
броеше вълните,
въздишаше: "Ех!" и "Да би..."
Но никой не пита
за мъката скрита
на някакъв стар члун пробит.
А буря след буря
беснее, катуря,
прехвърля вълна след вълна.
И лодката малка,
прегърбена, жалка,
поляга на болна страна.
........
Днес спомен далечен
е всичко, че вече
отдавна е тя на брега.
Високо отгоре
оглежда простора
и сеят край нея цветя.
И само когато
крайморският вятър
довее глух шум на прибой,
по лунна пътека,
пак млада и лека,
тя в бурята търси покой.
© Венета All rights reserved.
Благодаря, Лили!
