Apr 18, 2010, 11:19 AM

Лодката

  Poetry » Other
982 0 5

Лодката

 

Днес лодката остава празна,

без пътници, без екипаж,

закотвена, оставена, самотна, жадна,

акостирала е в някакъв мираж.

 

Вчера лодката е била празна,

понеже нямало е екипаж,

но днес един юнак набира сили

лодката да кара със кураж.

 

Утре лодката ще бъде пълна,

не само с екипаж и капитан,

утре лодката си тръгва с чувство,

а с нея тръгва плаващ храм.

 

И нищо, че морето бурно

развява пак най-синия ù флаг,

нека да е стара и пробита,

отплувала незнайно как.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...