Jun 6, 2006, 8:26 PM

ЛОГИЧНО

  Poetry
1.4K 0 10

ЛОГИЧНО


Когато стъпваш по ръба на ямата,
опасността да паднеш натежава.
Когато се здрависваш със измяната,
любовна границата избледнява.

Когато се предовериш на чувства,
ограбен ще затръшнат ти вратата.
Когато непорочност гази блудства,
затъва се до шия във блатата.

Когато се запътиш към-то вятъра
със свещ да грейнеш в тъмнината,
ти все надолу падаш в кратера,
но вярвайки, че качваш стъпалата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...