Jun 6, 2006, 8:26 PM

ЛОГИЧНО

  Poetry
1.4K 0 10

ЛОГИЧНО


Когато стъпваш по ръба на ямата,
опасността да паднеш натежава.
Когато се здрависваш със измяната,
любовна границата избледнява.

Когато се предовериш на чувства,
ограбен ще затръшнат ти вратата.
Когато непорочност гази блудства,
затъва се до шия във блатата.

Когато се запътиш към-то вятъра
със свещ да грейнеш в тъмнината,
ти все надолу падаш в кратера,
но вярвайки, че качваш стъпалата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...