May 28, 2009, 9:45 AM

Логиката женска

805 0 14

Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих й посвещава, купува й цветя,

но тя не се усмихва, тъга лежи в очите.
Когато отминава студен и резервиран
кокетно го ласкае. Приятелките пита
харесват ли го, после през сълзи се нервира.

Ту тиха е, ту дива, ту мила, ту жестока.
Когато слънце грее във сълзи се залива,
а весело подскача, танцува без посока
когато дъжд се лее. Спокойна, търпелива,

хаплива, саркастична, загадка непонятна,
да знаеш, брат, за мене жената си остава.
А може би това е, с което вероятно,
сърцето ми наивно, тя винаги пленява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има ли логика в логиката женска?! Забавлявах се!
  • направо ми се за"танцува без посока"

    не се бях сетила, че се търси логиката
  • Не е невинно сърцето ти братко...виж как пощури жените из сайта с това наглед невинно стихотворение...Поздрави! Ваше Благородие
  • ...
    жената е прекрасна
    но иска жертви
    дариш я с радост
    тя ти връща нерви...дует Ритон
  • Ама как хубаво си го казал

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...