Лолита
Ах, Музо, не пей - замълчи!
С хули за мен недей говори.
Аз може и грешник да съм,
но грехът ми роден е от най-страстния сън.
От него се будя облян в сладки мечти,
както не можеш зарадва ме ти.
Ти си грозна, безвкусна,
глупава и много гнусна.
Чистотата ти ме отвращава
и на грешника в мен мира не дава!
Но тя... единствена моя...
да я направя своя... само в съня
наяве не ще я удържа.
Тя! Непокорната и властна,
млада нимфетка сладострастна,
с устни по-фини от шоколад
тя... малък е Рай и огромен е Ад!
Ще ме погуби или вече го направи,
ще ме изгори или вече ме опари.
Не знам!
Защо ми е да научавам!?
Доброто си само и давам,
в грях да го превърне
и тогава да го върне,
да се слеят в едно
дух, душа и тяло!
... Не стана!... Уви...
грехът ми отново се сви.
И само ти, Музо, остана до мен,
затова съм от тебе така отвратен.
А нимфетката нежна
с прическа небрежна
се усмихва лукав0
от своя малък олтар
и аз разбирам изцяло
роб съм, а не господар!
Дано ми дари прашец от своето сияние
или грубо подхвърлено благоухание.
А тя... си седи
ни зло, ни добро видяла.
Не мърда - мълчи
на чужди ръце се вече предала.
Аз, глупакът, й вярвах
милвах косите, цветя подарявах.
Останах самичък с корона от изсъхнали надежди,
с немито лице и сключени вежди!
Една бе тя -
смисъл на цяло безсмислие -
още момиче, но с вкус на жена.
Признавам!
Изгубих я от мъжко лекомислие.
Гледа ли, гледа...
и кима с глава,
а на мен ми остана само това
да разказвам за нея и да я нямам,
да страдам по нея и съжалявам,
че косите й галят по-груби ръце
и друго е вече нимфетското, нежно сърце!
© Никой All rights reserved.
