Лондонска нощ
В нощ, задушна като тази,
нещо дребно ме полази,
а луната беше ярка -
ясно я видях - хлебарка.
Сочих пъргаво на пода
и по нея взех да хода.
И се почна одисея -
тя си пъпли, аз след нея.
Цапардосах я с пантофа
и захлюпих я под кофа.
Тъкмо мислех си "готово!",
тя изпъпли пак отново,
наизскочиха другарки -
още гаднички хлебарки.
Явно в тази нощ вълшебна
буболечки щях да дебна...
В тази столица голяма
всичко има, 'кво ли няма...-
бъкано със дървеници,
маршируват във редици,
из метрото мишки ходят,
а навън лисици бродят.
А пък аз съм си кокона -
"лепа дама из Лондòна ".
Последният стих е цитат от текст на песен на Лепа Брена
© Росица Чакърова All rights reserved.
напомня ми много за атмосферата в студентските общежитията
