Лорелай и Лорелита
Лорелай и Лорелита
Вървял е нявга Лорелай;
вървял далеч от роден край.
Случайно срещнал странница сърдита,
за пътя той я весело попита.
Вървял си бавно Лорелай,
но пак объркал пътя май.
В гора сърничка тропкала с копита,
а той за пътя плахо я попита.
Вървял до късно Лорелай,
дали ще стигне някъде незнай.
Насреща си съзрял той Лорелита
и уж за пътя... тихичко попита.
Навън на пролетни цветя ухай.
Лорела влюби се във Лорелай!
Не иска вече Лорелай да скита,
че и той се влюби в Лорелита.
О, моя малка Лорелита,
нима не знаеш,
който скита,
за пътя твърде често пита.
© Владимир Минков All rights reserved.
