Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Feb 28, 2021, 7:54 AM

Лори каза

  Poetry
1.2K 9 13

 

Цяла нощ, та чак до сутринта –

дълга нощ на шепот и парфюм.

Лори каза: – Много съм сама. –

Телевизор. Писък на куршум.

 

Нощ на истини и рамене,

повече очи, по-малко страх,

предпазливо "да" и сложно "не",

сепнати от дъждовиден смях.

 

Някакво кафе в един момент

ни донесе розова зора.

Лори каза: – Да избягаме! –

Неповярвал, просто казах: – Да.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0