Цяла нощ, та чак до сутринта –
дълга нощ на шепот и парфюм.
Лори каза: – Много съм сама. –
Телевизор. Писък на куршум.
Нощ на истини и рамене,
повече очи, по-малко страх,
предпазливо "да" и сложно "не",
сепнати от дъждовиден смях.
Някакво кафе в един момент
ни донесе розова зора.
Лори каза: – Да избягаме! –
Неповярвал, просто казах: – Да.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
