Лош
Нима съм лош, че с болка преоткривам,
фалшивото в красивите ти думи?
И пак съм лош когато те разкривам,
как лесно ме заместваш "тайно" с други.
А лош ли съм, че виждам във очите,
жестокост с миловидна безпощада?
И лош съм явно – бършех ти сълзите
в срината ти душа с рани хиляда?
А може би съм лош, че те оставих,
коварно да играеш си със мене?
В краката ти сърцето си поставих –
подхлъзна ме и паднах на колене.
А после ме превърна във плашило,
в прочетен вестник, изтърван на пода.
Повдигна го, направи си ветрило
с мечтите ми, повя си за прохлада!
© Данаил Таков All rights reserved.
