В преследване на свЕтия кивот,
вървим сами без знаци и семафори.
Пътят е наречен простичко - живот,
без силни и заучени метафори.
Сред целия товар от тленности
носим в себе си свещения граал.
Но в душевния сандък със ценности,
никой тук не беше го познал.
Затова стоим в редицата от грешници.
Пред кладата на вечния скандал.
Това сме ние - плячката в лова на вещици,
(за злато някой беше ни продал).
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
