Nov 7, 2025, 6:45 PM

Любовна болест

  Poetry » Love
185 0 0

Нейните устни:

нежни и червени…

Косите ѝ:

огън и пожар!

 

Прегръдките ѝ:

Безмилостен капан!

Очите ѝ:

изпепеляващ огън!

 

Тя душата ми прониза!

Сърцето ми проряза…

Любовта превърна се в проказа!

Разкапва душата ми

ден

след

ден…

Няма милост за мен.

 

От любовта,

от красотата,

от смъртта

съм сразен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леденпламък Леденпламък All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....