В далечината виждам самолет,
оставя бяла диря в чистото небе.
Прииска ми се да съм вътре,
да се хвърля безбрежно във въздушното море.
Казах си – ще се отпусна, тъгата ще загробя
и в полета си да прегърна твърдата земя, когато падането спре.
© Именно All rights reserved.
прегърни една шестица за тази строфа :guitar: