Oct 13, 2020, 8:40 PM
Луд съм
През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото.
Под потника викам: - Ура!
Внезапно - оглеждам бельото
на млада, красива жена!
Опипвам, дори - две бабета!
Трябва да стане скандал!
Да дойде - отряд от ченгета,
за да ме вкарат в чувал!
Така, аз ще стъпя в Курило!
В барака с желязна врата.
Там с лекарка - млада и мила
ще почна забавна игра.
Там, аз ще си имам - закуска,
вечеря и постен обяд.
На двора, дори ще ме пускат.
И няма да пукам от глад!
Ще пия - таблетки със шепи,
и някакъв наш витамин.
Ще правят с мен тъпи анкети
доценти закусили с джин.
Така - ще преминат - сезони
на глад и на кучешки студ.
Че иначе - трябва - в кашони
да спя, като истински луд!
Аз вече - загубих представа -
какво е да имам свой дом.
В нормалната, наша държава,
в Курило си имам подслон!
Банкерите - взеха ми всичко:
квартира, кола и пари!
А мацката - дето обичах
си тръгна от мен на зори!
Опитах - да плувам в блатата.
Изпих много бъчви вермут.
Но нещо ми щракна в главата,
и взех да се правя на луд!
Така, аз облякох жълт потник.
През лятото имам кашон.
А с шапката - доста идиотска,
зимата търся пансион!
Вдъхновено от Дени, която ме набеди,
че съм луд! 😀
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Въпреки, че не съм по "дупликите"/ те са за парламента/, наистина, Безжичен , звучи като виц, и сигурно съм от наивниците, като преди години повярвах на самия журналист, който лично го беше описал във вестник, но вече не помня в кой, затова не казвам и името , но след доста време разбрах, че той е съсед на моя колежка и си разказвал историята още прясна....Аз обичам да човъркам Юри, защото разбира от хумор, та дори и виц да бъде....А ти си прав, остава само да приемем, че това е лирическия герой, който присъства във всички хумористични стихове от пъво лице....
-
Хахахаха, Юри! Разсмя ме! Има ли НЕлуди...... да си кажат!
Ще пия - таблетки със шепи,
и някакъв наш витамин.
Ще правят с мен тъпи анкети
доценти закусили с джин. -
Е, Иржи, това е малко легенда, измислена за по-интересно. На такива места (даже.и като "болен"
се влиза след легитимация и доста хора знаят конкретните обстоятелства. Иначе, като приказка (за наивници) е може би интересно. -
Аз, Юри, не мога да ти предложа такива интересни оферти, като всички по- долу, но ще ти дам един безплатен съвет- не ходи и на сън в Курило, защото знам истински случай, от който ще си станеш редовен пациент там! Известен журналист решил да пише материал за този обект, но не по разкази, а от лични впечатления...А имал и познат лекар там, уредил го да влезе като..пациент! За два- три дни достатъчно му се изправила косата от видяното и лично преживяното и решил да се махне. Да, ама лекарят бил заминал някъде и , когато журналистът казал, че си отива, че не е болен и т.н....опрял на камък! Никой не му повялвал, както и да обяснявал, че е журналист и е дошъл с еди каква си цел, а те все му отговаряли- "да, бе , журналист сме нямали, но имаме Наполеон, Хитлер, Тато, и още много други...С безкрайни мъки и перипетии успял да открадне телефон, да се свърже с някой, който довел цялата телевизия, за да удостоверят истината за него...Тъй, че...
-
Значи няма излизане 🙄. Ще чакаме продължението тогава.
-
Здравей, Силве!
Аз като доктор - смехотерапевт, ще съобщя на всички нещо много важно:
- Хора, правете се на луди!
А в Курило нещата се подобриха: Играта между мен и лекарката, от забавна стана на - любовна и веднага обядът ми стана от постен на блажен,
а витаминът ми го замениха с допамин!
Така разбрах, че любовта помага навсякъде! -
Здравей Юри, за всеки случай чукай на дърво и си пази главата от жълти ветрове. Иначе с направлението от д-р Генек се озовах тук. Доколкото разбирам съм попаднала в смехотерапевтичния кабинет на д-р Йовев. Ами благодаря за усмивките докторе. Ще продължа с лечението, щото... в Курило си е страшно.
Поздравления! -
DPP (SMooth), Георги, Мариана, сигурен, че всеки един от нас в даден момент е бил луд за връзвани или е правел луди неща, например: луда любов, луд кекс... 😊😊😊
А стихотворението съм го сложил и в раздел - други - за всеки случай. 😀 -
Доче, Скитница! Благодаря ви! 😊
Да - луд съм, а кой ще ме върже?
Държавата няма въже!
Стомахът ми - стърже ли стърже!
Гладува и мойто сърце! -
Както се напъваш ще вземат да те вкарат в... парламента.
-
Ирка, ти с ролки, аз по потник, направо сме за... щях да кажа кревата! 😀
Безжичен, спомням си, че играеха постановката в София, май в Младежкия театър. Не съм я гледал, признавам. А иначе книгата на Киси я продаваха и в онези времена, и не само нея. -
Елка, обиколил съм (не като посетител😀) почти всички психиатрии в София и околностите. Курило е горе долу добре - близо до гората и река Искър. Най гадно е на Сточна гара, а най добре според мен е на Четвърти километър. 😀
-
Юри, да това е велик филм, актьор и сценарий! Невероятно. Но не знам дали знаеш, че тук, в България, тази роля бе изиграна по невероятен начин през 70-те или началото на 80-те (при безумния "соц" във Варненския театър, мисля под режисурата на великия Гриша Островски, от "огромния" актьор Веселин Цанев - да, същият, който от много години е в Сатиричния театър... (е, за буквалистите, разбира се не сравнявам, само си спомням). Юри, напомни ми великолепни актьори и постижения, и ме убеди, че съм прав в предния си коментар... Впрочем, този спектакъл, заедно с "Обърни се с гняв назад" с Меглена Караламбова и Продан Нончев са две от най-запомнилите се постановки на Варненски театър "Стоян Бъчваров".
-
С ролки на главата ходил ли си до Била? А после с детето и то с ролки, в мола, м?😊🤩 Е....как да те вкарат тогава. Не че мен ме вкараха, де👅
-
Обади се ако условията са добри! Може да ти дойдем на гости...или за постоянно!
-
Безжичен 👍 Петьо 😊 Краси 😀 Спомняте ли си Джак Никълсън в Полет на кукувиче гнездо? Голям актьор и филм!
Краси, идвам при теб, щото Петьо с тея маймуни... 😀 -
Аз ще те взема, питах кралицата преди малко, и престолонаследника, и камилата му, съгласни са. Идвай при нас на планетата на маймуните. Уелкъм си дошъл! Чакам те на Лутън. 😀👍
-
Пак интересно, смешно, креативно, но... ако човек се позамисли и вземе предвид и коментарите, се откриват няколко пласта, където май има и сатира, и политическа подигравка, и ясно изразен сарказъм към една неука, но бутаща се "среда", която май и за "елит" иска да се пише, макар и да не знае значението на тази дума. Така мисля - искаш да видим лек, незлобив хумор, ама то съвсем друго прозира... Е, може и да не съм.прав, макар че скоро не съм бил в Курило и съм забравил как се интегрира бюст, за да се получи обемът му . Особено ме впечатли закуската на доцентите (впрочем тях ги има май само в Германия, където са измислени, за да им се каже: "Чакай, чакай - има още да ти увира кратуната, то професорът е още много далеч", в България, и в Русия...
-
Еей, Юри, трябваше първо на луд да се правиш, на такива нищо не им взимат...😀
-
Теодора, гадните банкери ми взеха всичко! 😊 Останах по бели гащи, потник и шапка идиотка! 😀 Кой ще ме вземе така, само Курило ми остана! 😊
-
Абе, Юри, стой си в тризонета човече, къде ще ходиш в Курило!? А, да не го продаде???😀
-
Краси, Стойчо, Дени, не ме взимат в Курило, нямало места. 😊 Казват също, че не съм направил нищо кой знае какво! 😀 Ще трябва да измисля по-голяма щуротия, че само с потника не става! 😊 Но, Стойчо е прав - най-добре ми е сред лудите глави в откровение! 😀
-
Ох, горкият. Няма да те оставим на улицата 😁
-
Ей,идвай тук в "Откровение" по пътеката на живота и любовта и ще ни спасяваш с хумор и сатира в тази "нежна лудница"!😂
-
Е,да нали е КОТКА!
-
Кучетата са две, Руми. Ще ги дам на Дени да ми ги гледа. Тя харесва алабая! 😀 Не знам само котката какво да я правя, но тя ще се оправи сама! 😀
-
Лятото в кашон, зимата в пансион, а кучето на кого, а?
-
Дени, зимата още не е дошла. Имаш време да си помислиш и да ме поканиш във вас на пълен пансион. 😀 Ол инклузив. 😀
-
Юри, супер си се описал. Кога ще направим купон в Курило 😁
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Само филми за луди взеха да ми се въртят в главата, много са! 😊
Иржи, с твойта история се сетих за “Топло” Там - изкараха майсторите от затвора да направят парното в един блок, а на тяхно място в килиите влязоха професор, журналист и още
един - не зам какъв беше... 😀