Aug 4, 2017, 2:18 AM

Луд съм по теб

  Poetry » Love
1.6K 1 1

Побърквам се когато те гледам

Със очите искащи всичко 
Побърквам се когато ме прегръщаш 
Та чак ще ме счупиш, да толкова силно 

 

Побърквам се когато те видя отново 
С парещи устни пред мене 
Побърквам се когато не мога 
Да сложа моите устни по тебе 

 

Побърква ме всеки поглед 
Който впиваш в мен 
Побърквам се дори тогава 
Когато си до мене всеки ден 

 

И ето вече станах побъркан
Дори луд човек, луд но по теб
И ето дори вече объркано 
Впивам своя поглед във теб 

 

Полудях от любов, полудявам и още и още 
Полудях по теб и дори плача нощем 
Полудявам щом моите устни докоснат лицето  ти 
Полудявам щом ти и само ти си в ръцете ми 

 

Полудявам от болка изгаряща в мен 
Сърцето кървящо под нежен сътен 
Полудях от мъка умираща в мен 
Щом те искам а те няма до мен 

 

И да казах вече, луд съм по теб 
Луд до болка, изгаряща в мен 
И да казвам го: луд съм по теб 
И искам теб до мен всеки ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...