Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"

Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?

Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.

Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.

Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам.

Видя ли сигнално червено за гадости, тутакси полудявам.

На Бик се обръщам! Беснея! Мачкам наред. Разкъсвам!

За Арената съм! Страховита нападам! И лесно не падам!

"Да паса" трева и плява не искам. И съм твърдоглава.

Не съм тиха и с кротък нрав. Все ровя, където не трябва.

Мушкам  с "рогата" здравата, ритам буйно с копита...

"Дърпам дявола за опашката". Немирна съм! И упорита.

Не "муча" покорно  "надупена". Нито пък репресирана.

Не и в "коловоза" с разни "добитъци". Не съм дресирана!

И Веригите късам яростна! Не съм за робство родена!

Хомот няма да нося! Кротка да ме подкарват с остена.

Екстременти не бърша! На глупаци и подлеци не слугувам.

Само в битки кръвта си проливам. Съдба ми е да воювам!

Ще умра горда и чиста в бой. Но няма да се прекърша!

В кланица няма да свърша аз. Като разфасована "мърша".

"Топки" имам на Живота да се опълча! Рогата - моята Сила!

Сбъркала с мен е Природата! Сериозно май е сгрешила.

Гордост, ярост бушуват в мен. Бик съм, а не "дойна крава"!

"На луда крава- Господ рога не давал!"? Ами тогава...

                                             Защо ли аз съм такава?!

Сбъркана "ЛУДА КРАВА"!

by Antonina