Луда приказка
ЛУДА ПРИКАЗКА
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози.
И по копринените нишки
в диханията на тревите
към други светове отлитат.
Къде – така и не попитах.
Напускат бързо и безшумно
Земята негостоприемна.
Аз никога не ти продумах -
че след раздялата им стена,
че ги сънувам – много нощи,
и чувам нежния им тропот,
като ръмеж на дъжд – и още! –
като разлистване на троскот.
Вълшебството непреводимо
за сетивата ни порочни
значение едва ли има,
ако останем безпосочни.
А тази приказка е лудост
и знам, че няма капка смисъл.
Защо да вярвам, че съм чужда,
щом края ѝ не си дописал?
© Валентина Йотова All rights reserved.
