Лудата
Наивно оглупяла...
Небрежна, безобидно дива,
все яздеше някакви
бутафорни коне на сън.
И крадеше свежест
от мъглата сутрин.
А денем
надвикваше
целия шум на света.
Преминаваше вяло през площада.
Ръкомахаше.
Имитираше някаква... сврака
навярно.
Не плачеше.
Притичваше по чорапи.
На отсрещния тротоар,
дори внезапно
понякога и
пред някой клаксон.
После...
Сякаш мечтаеше.
Взираше се дълго в
клоните на стария кестен,
и си представяше,
че е... вещица.
Чертаеше кръг с някаква клечка
в прахта,
после плювваше и
заравяше с прах.
Зачертаваше с две
перпендикулярни
прави.
И.
Започваше дълга тирада -
говореше само със себе си -
не че казваше нещо съществено.
Събираше стари, недочетени вестници.
Или тръгваше пак нанякъде.
Спираше внезапно пред
една градинка
с цветя, сядаше и...
се кикотеше
на нещо си.
Просто така,
докато
я забележат
околните...
Бидейки
видяна от
... хора.
п.с. Идеята за стиха е по действителен случай
© Нели All rights reserved.
