Лудата шапкарка
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош
и празни са на ангела ръцете.
Човекът по презумпция е лош
и кой ще му прощава греховете?
Не си играя, вярвайте, на Бог.
От болка и душата ми прописа.
Животът ви е все с изтекъл срок...
Аз просто си играя... На Алиса.
Наръфаното време приласках,
приших му синя кръпка — от небето.
С глухарчетата бели полетях.
Усмихнах във душите ви детето.
Един да се събуди, да решѝ
в сърцето си да приюти доброто,
то Лудата шапкарка не греши.
Продавайки в косите си среброто.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
