Дните отминаха, щастливи бяхме ние.
Детските ни дни заминаха,
а моето сърце все по-силно бие.
Спомняш ли си летните дни,
как бързо минаха като стрели?
Спомняш си ги ти, нали,
спомняш си и наш`те весели игри!
Карахме се, но бяхме щастливи,
бяхме задружни и даже много диви.
Лудите ни детски дни никога
недей забравя ти, а винаги
в своето сърцето ги носи!
© Лана Стоянова All rights reserved.
и още безброй щастливи дни 
.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
