Луднал дъжд
Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици,
ще отдъхне с благост старият геран...
Ще надничат плахо под дъжда натрапници
в нашите мечти... и сбъднат стих, и блян...
А конете ми ще рият със копитата
и ще пърхат с ноздри. Нашата любов
ще е тайнствена вода - от ненапитата,
ще е песен млада, таен благослов...
Някой ден, ако обяздя тайно чувствата
и препусна диво в твоята гора...
Ще сме две мечти, отнякъде изпуснати –
луднал дъжд и млада, влюбена трева...
Ноември, 2011 г.
гр. Тополовград
Николай Дялков
