Лудокосна година
Лудокосна година търкаля
дни и нощи във боулинг „Живот”,
кегли щастие, мъка - събаря
със ръка, вдъхновена от Бог...
И пресича с полата си къса
булеварда „Безплатни мечти”,
комплименти зяпачите ръсят:
„Ех, прекрасни са нейните... дни!”
Във косите ù сънища пеят
стар любовен, звънлив евъргрийн,
а душата ù още копнее
за тръпчиво-докосващ пелин.
От очите ù сълзите капят:
„Няма време да бъда обичана...
и докрай да раздам топлината,
скрила дъх в подранило кокиче...
Искам порив от влюбени атоми
да ме носи до сетния миг,
и когато затворя вратата,
да съм спомен, по-нежен от стих”
© Михаил Цветански All rights reserved.
