Nov 19, 2011, 5:48 PM

Луна

  Poetry » Other
875 0 15

 

Блести Луна, загадъчна и бяла,

изгряла, сбъдваща нощта...

Закрилница на нощни блянове,

на сводница нагърбила греха...

 

А влюбените, в нейното сияние

тацувайки в магичен кръг,

усещат в лунното дихание

копнежа си един към друг...

 

Потайна, властно ни насъсква,

завихря ни във своя кръговрат...

Привлича ни и ни отблъсква,

командва земния парад...

 

Не иска да е Слънце жарко,

до смърт да ни изпепели,

но всеки ден открадва си по малко

от неговите парещи лъчи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...