Nov 19, 2011, 5:48 PM

Луна

  Poetry » Other
876 0 15

 

Блести Луна, загадъчна и бяла,

изгряла, сбъдваща нощта...

Закрилница на нощни блянове,

на сводница нагърбила греха...

 

А влюбените, в нейното сияние

тацувайки в магичен кръг,

усещат в лунното дихание

копнежа си един към друг...

 

Потайна, властно ни насъсква,

завихря ни във своя кръговрат...

Привлича ни и ни отблъсква,

командва земния парад...

 

Не иска да е Слънце жарко,

до смърт да ни изпепели,

но всеки ден открадва си по малко

от неговите парещи лъчи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...