Nov 19, 2011, 5:48 PM

Луна

  Poetry » Other
879 0 15

 

Блести Луна, загадъчна и бяла,

изгряла, сбъдваща нощта...

Закрилница на нощни блянове,

на сводница нагърбила греха...

 

А влюбените, в нейното сияние

тацувайки в магичен кръг,

усещат в лунното дихание

копнежа си един към друг...

 

Потайна, властно ни насъсква,

завихря ни във своя кръговрат...

Привлича ни и ни отблъсква,

командва земния парад...

 

Не иска да е Слънце жарко,

до смърт да ни изпепели,

но всеки ден открадва си по малко

от неговите парещи лъчи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...